Поглеждайки камерата на Nikon, може да се каже, че по отношение на конструкцията тя е един от най-типичните представители на жанра. Разбира се, P600 прилича на SLR, въпреки че за разлика от модела на Samsung, а не на неговата професионална версия. Има солидна дръжка, но такава, разположена от дясната страна на тялото. Заслужава да се спомене, че конструкторите са го залепили с каучук с изключително добри противоплъзгащи свойства. Голямо предимство е наклоненият във всички посоки LCD панел (дисплеят е монтиран на страничната става). Потребителят може да използва и електронното визьор. За този клас камера визьорът е доста приличен (биват го само визьорите Lumix FZ1000 и Sony RX10). Камерата трябва да бъде оценена добре за ергономичност. На корпуса има две копчета за регулиране на стойността,колело за настройка на режим (PASM) и допълнителен лост за увеличение, разположен отстрани на обектива.
Подобно на Samsung WM2200F, Coolpix има 60-кратно оптично увеличение. Еквивалентното фокусно разстояние започва от 24 мм и завършва на 1440 мм. По отношение на възможността за мащабиране, следователно е ненадмината - лесно можете да правите снимки не само на преминаващ Боинг, но и на Луната, например. За съжаление светлината от обектива не върви заедно с добрите свойства на увеличението. В зависимост от положението на увеличение той варира от f / 3.3 до f / 6.5. Оптиката разбира се е стабилизирана. Камерата беше доста под средното ниво при теста за сериен режим на работа.
Камерата получи една от най-добрите оценки в тестовете за качество. Тя премина успешно тестовете за динамика и с едно изключение тестовете за разделителна способност на изображението. Само при широкоъгълна позиция на увеличение имаме ясно намаляване на детайлите на изображението в края на рамката. Тук също има силна хроматична аберация. Камерата леко изкривява възпроизвеждането на сивото, внасяйки корекция в ръчния баланс на бялото (отклонението след калибриране беше колкото 150 Келвин).